Три подхода укротяват истериите на хлапето

Наблюдавайте деца изпаднали в истерия. Ще установите, че те очевидно не изпитват никакво удоволствие. Те правят това не защото го искат. И е малко вероятно от тяхна страна всичко предварително да е било планирано. В този момент те са под властта на чувствата. И, ако поемат въздух и пробват да им дадат отдушник, ще им стане по-леко.
В три последователни дни психоложката Филиппа Перри ще отговори на 3 важни въпроса:

- Трябва ли да говорим нещо, докато детето е в истерия

- Как да реагираме

- Може ли да предотвратим тази сцена

Трябва ли да говорим нещо, докато детето е в истерия

Винаги, когато не одобрявате поведението на хлапето, си задайте въпроса: Какво се опитва да ви съобщи? Какви емоции стоят зад това поведение?
Ако успеете да си отговорите, вербализирайте ги. Например: „Ти се сърдиш, защото не ти разрешавам да ядеш сладолед преди да си обядвал!“

А, когато то се успокои и обстановката вече е спокойна, поговорете с него. Насочете го към по-приемлив начин на изразяване на емоциите. „Ти можеш с думи да ми кажеш, защо се сърдиш, какво искаш или не искаш. Така ще ми е по-лесно да те разбера, а не като крещиш и плачеш!“

Тригодишното хлапе не избира дали да изпада в истерии или не. Просто се случва. А по средата на сцената то може вече дори да не помни какво го е разстроило толкава много. Забраненият сладолед ще е забравен, ще остане само чувството.

Запазете диалога

Мисля, че е по-разумно да не оставаме да се отприщи потокът на гняв, а да запазим диалога. Дори това да са само няколко думи, изречени в паузата, когато то си взема дъх за да закрещи отново.

Изразете съчувствие

„Ох, нещастният ти, как искам да ти помогна!“ 
Подобна реплика ще помогне на детето да не се чувства само.

Изразете с думи чувствата, отприщили гнева

Добре е вие да му разкажете какво се случва с него. „Ти си силно разстроен. Когато децата са разстроени, трябва да бъдат утешени. Мъчно ми е, че ти се сърдиш.“
Това въобще не означава, че детето винаги трябва да получи това, което иска, и за което се тръшка и прави сцена.

Това, което може да направите, е да погледнете на случващото се през очите на детето, да го утешите, а не да го наказвате, затова, че не може да получи нещо, което в момента много желае. Да не му се карате, че не може да му дадете едно или друго.

Детето постепенно се учи да управлява чувствата си когато до него има някой, който да ги канализира, човек, който го разбира и успява да запази спокойствие, който не го съди, за това какво изпитва и как се държи. И не приема реакцията му като твърде демонстративна. Естествено, този човек сте вие.
Понякога родителите толкова се страхуват от истериите на хлапето, че не успяват да сложат граници. Страхуват се да не отприщят нова прилив на емоции и още по-мощна реакция.

Мисля винаги затова, когато срещна на улицата майки, които в едната си ръка носят диня , в другата тежка пазарска чанта и тротинетка, която детето не иска да кара и пищи. Аз бих го успокоила, вместо цял ден да мъкна тротинетката в ръце.
Всеки обаче има различен праг на търпение.

Мона Василева